Българио на живи и на мъртви,
Българио с безброй Баташки църкви,
Със гробища и с паметници светли,
Със този жертвен въздух, който свети

Над тебе вечно, като вече огън,
Аз искам да те събера във стих! Не мога!
Аз искам цялата да те прегърна —
Ръцете ми не стигат! Как да върна
Това, което ти си ми дарила?
Не мога.

И пред братската могила,
Пред Шипка и пред Вола коленича.
И без да казвам колко те обичам,
С една сълза, и кървава, и страшна,
За цялата ти обич се отплащам.
Сълза на радост и от скръб проляна!
Сълза, в която ти си цяла сбрана!

Дамян Дамянов

На 22 септември България отбелязва Деня на независимостта. На тази дата през 1908 г. княз Фердинанд заедно с министър-председателя Александър Малинов и министрите от Демократическата партия обявяват България за независима държава.

В Дома на 22 септември 2024 година отбелязахме Празника с тържество по специално подготвен сценарии."Отлично" се справиха водещите на тържеството: Велко Николов, Юлия Великова, Маргарита Велинова , Василка Димитрова, Емилия Стоянова и Марийка Христова.
В началото те припомниха за историята на празника, продължихме с четене на стихове и накрая проведохме разговор на тема: "Какво означава да сме независими?".