Впечатленията ни от Полша започнаха веднага, щом кацнахме на летището в гр. Познан рано следобяд. Умората от пътешествието из България с влак, за жалост не толкова комфортно (ние се придвижихме от Кюстендил до Бургас с БДЖ) веднага отмина, след като се качихме на удобен автобус с климатик. Центърът за почивка и рехабилитация, където отивахме, се намира в гр. Вагровец (Wagrowiec), на 60 км. от Познан.
Съвсем първите впечатления са за изключително чисти улици и градове. Пътувайки близо час до лагера, имах възможността да наблюдавам сградите и улиците. По пътя нямаше сгради, все едно оцеляли от ядрен взрив, с паднали покриви и избити дограми, с които пъстрее пейзажа в провинцията у нас. Улиците са като излизани, сградите са спретнати, измазани, липсват порутени и с паднала мазилка.
Самият Вагровец е малък град (за размерите на Полша, разбира се – 550,000 жители, при население на страната 38 млн.). В целия град имаше само един (1) китайски магазин, голям, с табела „китайски стоки“. Във всички други магазини стоките бяха полски, по програма за подкрепа на местните производители. Всички обществени сгради отдавна са пригодени за потребление от инвалиди с колички. Навсякъде има огромно количество зеленина, цветя, паркове. Самите поляци, които са дружелюбно настроени, не отглеждат чушки, домати и краставици в дворовете си, а цветя. Зеленчуци, овошки и всякаква селскостопанска продукция се отглежда само и единствено в специални оранжерии, извън населените места. В магазините младите продавачи като правило говорят добър английски.
Центърът за рехабилитация и почивка в град Вагровец е най-големият от този тип в Полша и съответно, най-търсеният. Записванията там са с месеци. Той е и единственият център в страната за рехабилитация на хора с всякакви увреждания, за разлика от подобни центрове, които са специализирани – например за пострадали от ПТП, за пострадали военни и полицаи при изпълнение на служебен дълг, и т.н. Центърът предлага програма с най-различни физически дейности за рехабилитация на инвалиди – спорт (плуване, кану-каяк, дейности с моторна лодка, боча, боулинг, водни спортове), свободни дейности, свързани със спорт – колоездене, бягане, лекции на всякакви теми, интересуващи инвалидите, дейности в свободното време – конкурси, шоу викторини, игри, забавления – дискотека, танци, караоке и др. Организацията бе на перфектно ниво. Всеки ден рано сутринта, на специално отделено за целта табло, се записваха дейностите за деня и всеки рехабилитиращ се се включваше в тези дейности, в които желаеше. Разбира се, както следваше да се очаква, настаняването и храната в комплекса бяха на ниво четиризвезден хотел, в стаите всичко бе пригодено за хора с увреждания. Центърът граничи с езеро, до бреговете на което се достига по дълги бетонирани пътеки, оборудвани с парапети за хора с увреждания и в колички. Желаещите да практикуват кану-каяк инвалиди можеха смело да го направят, като имаха нужда само да бъдат настанени в лодката от доброволци, които бяха на разположение. Доброволците, около десетина души поляци, бяха студенти по медицина или рехабилитация, които всячески се опитваха да помогнат и бяха много весели и отзивчиви. Независимо дали се касаеше за помощ при плуване в басейна на хора с увреждания или помощ при асистиране за водни спортове или при забавленията в свободното време, те винаги бяха наоколо.
Може би е уместно да споделя, че там не видях угрижени и угнетени физиономии на инвалиди, на които „са потънали гемиите“, каквито картинки, за съжаление, наблюдавам у нас. Може би, защото голямата част от инвалидите там са млади хора, те бяха с много силен дух и мотивация, което си личеше отдалече.
Организаторите бяха подготвили редица лекции, с които имахме удоволствието да се запознаем. Сред тях бих отбелязал:
- Лекция за митове и фобии на хора с увреждания. Обсъждаха се проблемите, с които се сблъскват инвалидите;
- Презентация на ортопедични принадлежности;
- Физическа и социална активност на хора с увреждания. Лекторите, самите те инвалиди, посочиха отново спортовете, които могат да се практикуват от хора с увреждания, както и дейностите, които самите те практикуват, за да са социално активни. Лекцията завърши с въпроси от присъстващите за наболели проблеми на хората с увреждания в Полша;
- Лекция – презентация за преодоляване на бариерите и ограниченията на хората с увреждания, в която лекторите представиха град Гдиня, в който всички общодостъпни места по план на общината бяха пригодени за хора с увреждания. Бяха представени филми и реклами, които са излъчвани в ефира на полската телевизия, третиращи проблеми на хората с увреждания;
- Лекция за образа на хората с увреждания в ЕС;
- Лекция по представяне на адаптирани спортове за хора с уврежания;
- Лекция - презентация от автомобилен състезател международен клас, който е инвалид в количка, за неговите пътешествия из Европа, състезанията и спортния дух;
- Лекция – презентация от алпинист, който показа съоръженията за катерене и разказа за изкачванията от неговата група;
- Лекция за изграждане на самоуважение на хора с увреждания;
- Лекция относно техниката за каране на инвалидни колички;
- Лекция относно техниката за преместване на хора от инвалидна количка в легло;
- Лекция относно обучени кучета за помощ на инвалиди. Въпросните кучета се обучават да помагат на инвалида (не е задължително да е незрящ), които са му незаменим помощник – могат да го преведат през улицата, да му носят вещите, да повикат помощ, ако инвалидът получи удар или му стане лошо;
- Лекция за урологични принадлежности за хора с увреждания;
- Лекция за сексуалността на хората с увреждания и др.
Останахме с великолепни впечатления от посещението си в Полша. Общото мнение е, че те се грижат много добре за инвалидите си и се стараят да им помагат да водят достоен живот, като нормални членове на обществото.
Имахме удоволствието да присъстваме и вземем участие и в игри и шоу представяния, с което малко повече да опознаем полската душевност и култура. Ние пък им показахме малко от нашия бит – например играта „Кралю Порталю“, направихме баница и т.н.
Програмата „Старт“ за хора с увреждания помогна по този начин за ценния информационен обмен и общуване между хората с увреждания в България и Полша. Радвам се, че взех участие в този проект.
С поздрави и най-добри пожелания,
Симеон Влахов
Кюстендил, 18.10.2013
Вижте снимките