19. 12. 19

Най лесния и бърз отговор е - Дядо Ильо Войвода – последният хайдутин. Но нека проследим фактите:

В началото на XIX век, Османската империя представлява една изправена на прага на колапса държава. Голяма част от нея се управлява от самоволните и непокорни аяни – местни първенци, които не признават централната власт и действат като самостоятелни владетели в своите околии. В тяхна служба или действайки сами за себе си, в различните части на империята безчинстват разбойнически групи, които атакуват села и градове и събират налози от местното население. В историографията, тази епоха е известна като Кърджалийските времена.

В това бурно и опасно време, местното население на много места организира свои собствени, доброволчески части, които да пазят хората от разбойниците. Българските земи в днешна Северна Македония не правят изключение. Богатите села по поречието на р. Струма има с какво да изкушат грабителите. В едно от тях, Берово, местното население е организирано от селският свещеник – поп Георги, който се сражава срещу разбойниците. Разбира се, османските власти не гледат с добро око на подобни самоорганизирали се отряди и четата на Георги действа нелегално, сражавайки се в района на Малашевската планина.
При едно сражение с бандити при село Пастух, поп Георги е убит. Кога се случва това историята мълчи, това, което знаем, е че след себе си той оставя син – Марко Попгеоргиев. За разлика от своя баща, Марко бил обикновен жител на Берово – занимавал се със земеделие. Скромното си имущество завещал на двамата си синове – Ильо и Станко. Запазените местни предания описват Станко като весел и жизнерадостен, докато брат му – Ильо бил висок, плещест, мургав, винаги мълчалив, както го е описал Антон Страшимиров.
Ильо бил роден на 28-ми май, 1805 г., именно в разгара на Кърджалийските времена. Дали дядо му поп Георги, от който наследил своите качества бил жив по онова време не е ясно. Около 1830 г., когато в Гърция тече кървавото въстание, а Русия е на прага на война с Портата, Ильо се спречква с местен турски първенец, който си позволил да задиря двете му сестри. Верен на семейната чест, Ильо се опълчва на турчина и съдейки по факта че бързо заминава за Рилския манастир, вероятно го е наранил сериозно.

 

Read More: Кой е Дядо Ильо Войвода?
11. 07. 18

ДОМ ЗА ИНВАЛИДИ „ИЛЬО ВОЙВОДА" — известен на грзжданите като социално здравно заведение за инвалиди с телесни недъзи от Кюстендилски, Пернишки и Софийски окр.

Image

Разкрит като старопиталище през 1896 по предложение на Окръжната постоянна комисия в К-л. Управата на църквата „Св. Мина" дава една от сгради¬те в църковния двор. Средствата за из¬дръжка са заделени от бюджета на К-лски окр., на к-лската община и от гражданите под форма на дарения. След 9 септ. 1944 М-вото на труда и социалните грижи поема организацията, ръководството и из-дръжката му. Обезпечава се мед. обслуж-ване от лекар. От 1959 се преименува в Дом за инвалиди с телесни недъзи и преминава на издръжка към ГНС, К-л. Броят на леглата се увеличава на 45. През 1965 започва строеж на нов дом в североизт. край на града, открит на 4 февр. 1971 със 101 легла. В него постъпват и 45 домуващи от стария дом за инвалиди. Домуващите са осигурени с ежедневно лекарско обслужване, лечебна физкултура, физиотерапевтични процедури, разполагат с просторна занималия, красив парк. Застъпени са диетично хранене, трудотерапия и широка културно просветна дейност.